По покана на етнографа Даниела Ганчева на 18. май, Международният ден на музеите, учениците от 3. а клас участваха в пресъздаването на дваж по-хубавия пролетен обичай Гергьовден. Г-жа Николинка Ангелова, „Живо човешко съкровище“ както я наричат още, за пореден път отвори душата и сърцето си пред едни малки, любознателни деца, готови да попиват и пресъздават за пореден път тази година българските обичаи и ритуали. По омаен начин, както тя го може, „грабна” третокласниците, които току-що бяха прекрачили прага на музея, и ги понесе в магията на гергьовденските ритуали. Докато се опомнят, момичетата вече свиваха китки от здравец и зеленика с червен конец и закичваха с тях гергьовската люлка. Сладкодумната разказвачка на магически ритуали поведе децата към извора, за да напълнят менчето с мълчана вода през ентешии (сребърната гривна на капанките). С мълчаната вода напръскаха портите на музея, та всичката лошотия да се махне от тези, които са нарушили правилото да не дават назаем нищо от Великден до Гергьовден. Баба Николинка поръси всички за здраве и потопи децата в друг ритуал. Сладкодумната разказвачка сладкодумно разказа за сладкия гергьовденски хляб -как се меси, какво се слага в него. Малките ръчички поеха хляба и три пъти го вдигнаха нагоре, три пъти изрекоха магическите думи: „Колкото високо е този хляб, толкова високи да са житата!”, та да растат високи житата през годината. Разчупиха го и всеки похапна с шарена сол, както повелява обичаят. Сладко и увлекателно се редеше от устата на старата жена приказката за момчето, което поискало съвет от старата си майка за това, как реколтата да е богата. То я послушало, три пъти почукало с гегата си по земята и посевите се събудили и избуяли бързо. Пак с плодородието беше свързан и другият ритуал - как да накараме едно плодно дръвче да роди следващата година. Този път момчетата се включиха в неговата магия.
От крилата на приказките третокласниците се понесоха на крилата на народните песни. Г-жа Дарина Пенчева изпя една лазарска песен, учениците подеха и запяха гергьовската песен „До две се люлки люлеят”. Докато пеят, залюляха Дамла и не я свалиха от гергьовската люлка, докато тя не каза кой е нейният избраник. В смях и закачки всички се люляха за здраве, пък и си признаха кой кого харесва!...
От песните се понесоха в ритъма на танците. Г-жа Жулиета Иванова разучи с учениците за три дни танц, в който задължително присъстваше минаването под тунел, по заръка на баба Николинка. От танците „Живата съкровищница” потопи децата в „игрите на баба и дядо”. И момчета, и момичета премериха сили на дърпане на въже. Момичетата пък пуснаха нишани в мълчаната вода и отгатвайки, повярвайте ни, доста трудни гатанки, които баба Николинка беше подготвила, разбираха кой ще е техният избраник.
Със затворено хоро, както повелява обичаят, на което се хванаха и млади, и стари, завърши красивият, изпълнен с много настроение, емоции и смях празник - празник на събуждащата се за нов живот природа!
